Намира се на вътрешната фасада на перона на Варненската гара. Въпреки липсата на необходим контраст с околната среда, плочата впечатлява с фината и артистична структура на мрамора и с изящните, позлатени, старобългарски букви на надписа. Впечатлява и съдържанието на текста: „Тази гара се завърши през царуването на Негово величество цар Борис ІІІ. 1925.”, в който думите „се завърши” дават да се разбере, че строежът на гарата е продължил дълго време, подчертавайки заслугите на тези, които са работили в десетилетията преди 1925 г.

Историята на самата гара е дълга и започва на 1 септември 1861 г., когато султан Абдулазиз І подписал ферман за изграждане на първата по българските земи жепе линия Русе–Варна и продължила с договор за концесия, подписан на 1 октомври 1863 г. с английската компания на братя Хенри и Тревър Бъркли. След първата копка, направена от русенския валия Ариф Паша на 21 май 1864 г., те продължили строежа едновременно от двете крайни гари и към края на август 1865 г. вече били положени 22 км релси откъм Русе и 32 км откъм Варна. На 26 октомври 1866 г. новият валия Мидхад Паша пропътувал с влака разстояните между двата града без прекъсване и обявил линията за построена. Седем години по-късно, опасявайки се от прекалени трудности при поддръжката на новата си придобивка, правителството на султан Абдулазиз І прехвърлило правото на експлоатация на линията на компанията „Източни железнизици”, притежание на германския индустриалец барон Мориц фон Хирш ауф Геройт. След Освобождението Княжество България откупило линията, заплащайки за нея, кой знае защо, три пъти по-висока цена.
Десет години по-късно започнало и строителството на гарата на град Варна.

През 1907 г. директорът на Български държавни железници Стоимен Сарафов обявил предприемачески търг за проект на нова гара, спечелен от известния софийски архитект Кирил Маричков – по онова време заместник-кмет по градоустройството на София – и неговият сътрудник арх. Никола Костов. Първият от тях контролирал строежа на гарата във Варна, а вторият – в Бургас. Във Варна първата копка е направена на 11 юли 1907 г., след проведен търг, който определил цената на гарата на 214 хиляди лева. Трите войни спрели строителството на гарата. Продължил го инж. Георги Петков през 1920 г., но окончателно го завършил предприемачът Нико Станков. Строежът на приемното здание от изкопните работи до покрива извършили български работници, а италиански архитекти се заели с вътрешното оформление и външното орнаментно строителство. Самата сграда построили във формата на буквата Г, като главният вход се намира откъм дългата страна, изходът – откъм късата. Към пероните ориентирали помещенията на жп службите и дискретният вход към официалната приемна, в която неведнъж са отсядали цар Фердинанд І, а след него – цар Борис ІІІ.

Тържественото откриване на гарата станало на 3 март 1925 г. в присъствието на цар Борис ІІІ. По някакви причини монтирали паметната плоча на стената на перона една година по-късно, тогавашният министър на транспорта я открил на 12 юли 1926 г. заедно с откриването на новите Морски бани.

Няма информация за проектанта или каменоделеца на плочата. Възможно е да е изработена другаде, дори да е донесена от София, тъй като няма прилика с никой от варненските паметни знаци, дело на варненски майстори или каменоделци.