Паметната плоча по повод обявянето на Съединението на България се намира на южната фасада на сградата на сегашния Държавен архив на ул. „Преслав” № 52. Сградата е построена през 1860 г. по инициатива на тогавашния кмет на Варна Мюлязим Халил Ефенди върху основите на римска гробница, разкопана по време на строежа. След Освобождението на втория етаж се настанил Варненският губернатор, а сградата била наречена Правителствения дом. Освен губернатора по двата етажа и в приземието се настанили Варненското окръжно управление,  Финансовото отделение, Окръжното инженерство, Районното горско управление, Окръжната постоянна комисия, Околийската земледелческо-сиротска каса, Градското полицейско управление и Варненският клон от Българската народна банка. Полицейският арест се намирал в стая, залепена за източната страна на сградата, а Окръжният затвор представлявал част от ъгъла на сегашните бул. „Мария Луиза” и ул. „Шопен” и се състоял от две големи, успоредни постройки с по една по-малка, служебна стая във всеки ъгъл. След премахването на губернаторската длъжност, всички служби преминали под наздора и управлението на Варненското окръжно управление, понастоящем сградата е паметник на културата.

Десетина метра по-надолу се намирали кметството и телеграфът.
Денят 6 септември 1885 г. останал паметен за народа на Варна. Към 13 ч. от двореца Сандрово, препускайки с файтон, пристигнал княз Александър І Батенберг, той влязъл забързан в сградата на варненската поща и останал там до 16 ч. В 16, 30 ч. излязъл пред множеството, събрано пред пощата и казал: „Българи! Южна България от днес се присъединява към Северна България. Да подкрепим с оръжие в ръка това народно дело!”, след което изпратил телеграма до руския император, искайки неговото покровителство. По обратния път до Сандрово князът бил възторжено акламиран.

Този акт на възвестяване на Съединението от сградата на Варненската поща станал повод за въодушевено изпращане на княза от населението на почти целия град. В 18, 30 от Мъжката гимназия към жепе гарата потеглило ученическо шествие с факли и фенери, пред шествието вървяла духовата музика на 8-и пехотен Приморски полк и много скоро към шествието се присъединили няколко стотин души. На гарата пристигнали кметът, митрополит Симеон и полк. Петров – командир на Приморския полк. Към 20 ч. пристигнал князът, хората го акламирали френетично, вдигнали го и го отнесли на ръце до претъпканото му с цветя купе. Сред гръмко „ура” влакът потеглил за Русе.

Важните събития, обявени от Варна, започнали да се случват веднага – в продължение на няколко години в целокупна България се унифицирали институциите, направени били допълнителни избори за Четвърто обикновено народно събрание, в което се включили източнорумелийци, въведена била единна валута. България се превръщала в голяма държава, въпреки нюансите в тогавашните международни договорености.

Сто и петнадесет години по-късно в България започнали чествания, кръгли маси и научни конференции, посветени на Съединението. На 5 септември 2000 г. предиобяд, във връзка с годишнината в сградата на Държавния архив във Варна подредили и открили изложба с документи и фотоси, проследяващи държавническия акт на Съединението, ролята на Александър Батенберг и ролята на Захари Стоянов. По този начин организаторите успели да свържат две забележителни личности – Захари Стоянов и княз Александър I Батенберг – единият като представител на народното движение, другият като държавен глава на Княжество България. След това, по обяд пред сградата на Държавния архив се състояло тържествено откриване и освещаване на бронзова паметна плоча с размери 0, 40м/0, 27м с изработен върху нея текст с главни букви: „Тук на 6 септември 1885 година княз Александър І Батенберг прие народната воля и огласи Съединението на България.” Плочата била открита от варненския областен управител Николай Пантев, свещеници от Варненската катедрала осветили паметния знак.

В началото на 2006 г. ръководството на Съюза на възпитаниците на  Негово Величество военни училища, ШЗО и родолюбиво войнство и гражданство – клуб Варна инициирало изработването на паметен знак, върху който, според изискванията на организаторите, непременно да присъства и релефно изображение на княз Александър І. Те успели да издействат спонсорство от популярната варненска фирма „Лагард”, а предпочитанията си към изпълнението на релефа отдали на варненския скулптор Пламен Братанов. Скулпторът проектирал обща паметна плоча от тъмен гранит с височина 1, 05 м, оформена арковидно, с бронзов релеф на княз Батенберг и със съществуващия бронзов надпис, монтиран под релефа. За моделирането на портрета на княза скулпторът Братанов използвал фотография, предоставена му от Архива, на която  князът е анфас, а главата в полупрофил, с униформа на главнокомандващ на българската армия, с наградни знаци, от които по-четливо е изразен орденът „Свети Александър” – най-високото отличие в Княжеството през онзи период. Артистичен рисунъчен щрих по косата и брадата на княза характеризира релефната творба на скулптора Братанов, както и изящност на детайла, напомняща монетните изображения от по-късните години на царството.

Скулпторът монтирал на стената паметния знак на 6 юли 2006 г., а на 6 септември 2006 г. кметът на града Кирил Йорданов открил тържествено новия и единствен паметен знак в града, посветен на Съединението.