|
|

|
Барелеф на Борис Георгиев
Барелефът на Борис Георгиев бил поставен на фасадата на градската Художествена галерия на ул. "Любен Каравелов" № 1, вляво от централния вход
Борис Георгиев е много добър български художник, роден е на 1 ноември 1888 г. във Варна, учил в училище „Свети Ангеларий”, след това в Мъжката гимназия, която напуснал, когато навършил 14-годишна възраст и заедно със семейството си заминал за Одеса. Там завършил гимназия. Една случайна среща с руския учен и художник Николай Рьорих дала смела и окончателна посока на неговия житейски и артистичен път – той постъпил в Художествената школа към Обществото за поощряване на изкуствата в Санкт Петербург, записвайки се и студент в Художествената академия. След като приключил с академичното си образование, той поел по своя сложен и пленителен житейски път, който преминал в много пътуване и в много рисуване – участвал в експедиции през Монголия, Китай, Индия и Тибет, пътувал е и е рисувал по северните брегове на Африка, живял е в Париж, Флоренция, Лондон и Берлин и навсякъде е рисувал старателно, прецизно и талантливо, оставайки навсякъде верен на своята космополитна необвързаност с времето и с установените естетически норми. Завръщал се е много пъти в България. Откривал е свои изложби, сътрудничил е на списания за изкуство, изнасял е беседи, рисувал е портрети на интересни български творци и отново е отпътувал към познати или непознати земи. Починал на 9 април 1962 г. в Рим, погребали го във Флоренция до гроба на рано починалата му сестра Катя.
Барелефът на Борис Георгиев бил поставен на фасадата на градската Художествена галерия на ул. „Любен Каравелов” № 1, вляво от централния вход, след заседание на Варненския Общински съвет, проведено на 24 юни 1998 г. и вписано в протокол № 33, точка 1827-4: „Общински съвет – Варна решава да се изработи паметна плоча-барелеф на художника Борис Георгиев и да се постави на подходящо място върху фасадата на Художествената галерия – Варна, на която той е патрон.” Решението за барелефа е предходено от друго едно решение на същото заседание под точка 1653-7, което гласи така: „Общински съвет-Варна възлага на кмета на Община Варна в срок от един месец да приведе в изпълнение решение на Общински съвет от протокол № 11/20.05.1998 г. за именуване на Художествената галерия в гр. Варна на името на Борис Георгиев.”
Дарителите След приемането на тези две решения – за именуване на Галерията и за изработка на барелеф – кметът на Общината отправил покана към дъщерята на художника – г-жа Вирджиния Пиацалунга Георгиев – Джакомети и към нейния съпруг, живеещи в гр. Бергамо, да посетят Варна. посочил и деня, когато ще стане поставянето и тържественото откриване на барелефа. В същото време ръководството на Управление „Култура” в Общината възложило изработката на барелефа на варненския скулптор, художник и педагог Киро Янев. Г-жа Джакомети и нейният съпруг пристигнали във Варна на 12 август 1999 г., донасяйки със себе си щедро дарение от дванадесет от най-добрите творби на Борис Георгиев – маслени платна, гвашове и акварели, дарение, което варненската преса оценила като безпрецендентен дарителски жест, подчертавайки, че решението на Община Варна да подреди творбите в отделно помещение на Галерията представлява „далновидно решение и достойна грижа за варненската култура”.
Дарената колекция била тържествено открита за публиката на 15 август 1999 г. в централната зала на Художествена галерия „Борис Георгиев” в присъствието на посланика на Италия в България, на кмета на града, областни и градски ръководители, артисти, художници, много граждани. След откриването на колекцията, кметът на Варна предоставил на г-жа Джакомети честта да свали плата и да открие барелефа на Борис Георгиев, монтиран на фасадата на Градската художествена галерия. Барелефът представлява скулптиран детайл от картина на Борис Георгиев, наречена „Странникът”, в която художникът е изобразен в полупрофил, с каскет и торба на рамо. Естетското и емоционално въприемане на творбата е по-пълно за онези зрители, които знаят, че картината е създадена в памет на неговата рано починала сестра, скръбта по която артистът не успял да преодолее до края на живота си.
|
|
|
|