Музеят за Нова история на Варна наследява базата и фондовете на създадения през 1954 г. Музей за история на капитализма и работническото революционно движение. Първата експозиция е уредена в малка сграда в Приморската градина с част от сбирката на Археологическото дружество и нови експонати отразяващи историята на града от 1878 до 1944 г. През 1969 г. е преместена. в сградата на бившия затвор на ул."8-ми ноември" № 3. През 1990 г. с решение на колегиума на Министерството на културата експозицията е закрита. Създава се нов вид по структура и съдържание музей - Музей за Нова история на Варна. Сградата, където се помещава музеят е построена през 1851 г. за нуждите на белгийско консулство. По-късно е превърната в хотел. От края на XIX в. до 1929 г. се използва за затвор. Новата експозицията е открита на 22 ноември 1991 г.

Музеят е разположена на три етажа с разгърната площ от 600 м2 и представя развитието на Варна като първостепенен пристанищен, търговско-индустриален, културно-просветен, национален и международен курортен и лечебен център в годините 1878 -1939. Музеят притежава над 16 000 експоната. По-интересните от тях в сферата на индустрията са оригинална печатарската машина от края на XIX в.  внесена от Виена, печетарски букви, вестници и книги издавани във Варна, първият в града тъкачен стан на памукотъкачна фабрика "Прогрес", внесен през 1902 г. от Англия, образци и каталози на първата в България памуко-предачна фабрика "Принц Борис", на първата ютена фабрика в страната - "Кирил", грамоти и отличия на фабрика "Текстил". Изложени са каталози и част от продукцията на обявените за първостепенни в страната металообработващи предприятия  "Вулкан", "Партам", "Зантопулов", "Лорм", на десетките винарски и пивоварни хдружества. Сред експонатите са и единственият запазен в страната самар на докер за пренасяне на товари на пристанището, оригинални снимки, отразяващи етапите  от строежа на новото пристанище 1895-1906 г., елементи на корабно оборудване, акции и проспекти, отнасящи се до създаването на "Българското параходно дружество" през 1892 г., началото на българското корабостроене, на Акционерното дружество за строеж на кораби, локомотиви и вагони "Кораловаг". От 1932 г. във Варна се провежда Международна промишлена изложба, а от 1935 г. и Национален Селскостопански и културен събор. Показани са плакети, дипломи и значки с които са награждавани участниците в тези прояви, документи свидетелствуващи за превръщането на града в средище на международен стокообмен.

Важно място в експозицията заема оформянето на европейския архитектурен облик на Варна и превръщането и в лятна столица на българската култура. Изложените оригинални снимки на улици и стари сгради, планове и карти, образци от архитектурни елементи, представят благоустрояването на града и стремежът към европейски начин на живот. Показани са ордени, медали, лични вещи, писма и документи.на кметовете Михаил Колони, Иван Церов, Кръстю Мирски, инж. Теодоси Атанасов, Петър Стоянов, Янко Мустаков, играли важна роля в политическия и обществен живот на Варна, на чеха Антон Новак, създател на Приморската градина. Интересни експонати са сребърните копачка и лопатка, с които княз Александър Батенберг прави първата копка на Катедралния храм "Свето Успение Богородично" и предметите от двореца "Евксиноград".

Значително място е отделно на промените в духовната култура на населението. Тук може да се види роялът, закупен за откриването на Първите български народни музикални тържества през лятото на 1926 г. (предвестник на днешния Международен музикален фестивал "Варненско лято") и единственият известен досега позив за откриването на музикалните тържества. Експозицията на третия етаж ни запознава с  курортна Варна от 20-те и 30-те години на XX в. Морският пейзаж, обособеното рекламно бюро, колекцията картички от морските бани, рекламните брошури на различни езици, плажните артикули и къта от плажа с кабинка за преобличане, изработена от тръстика, отразяват превръщането на Варна в международно морско курортно средище. В атмосферата от онова време ни въвеждат пресъздадените търговски улици на града, с оригинално обзавеждане на хотелска стая, сладкарница, гостилница, фотографско ателие, адвокатска кантора, книжарница, шапкарско ателие, магазин за детски играчки, магазин за радиоапарати, гостна и вътрешен двор на варненска къща. Впечатляващ е фотографският апарат от началото на XX в., бутилките с оригинален ликьор от 20-те години на XX в., инсталацията за точене на бира, красиво изработените шапки и дамски аксесоари, любопитните детски играчки.

В една от залите е уредена експозиция отразяваща участието на варненци във войните за национално и териториално обединение на България през 1885, 1912-1913 и 1915-1918 г. Изложени са документи, литографии, карти, снимки,  бойни отличия и трофеи. Интересни експонати са: керамична кана – латерна, със сюжети от Балканската война, сувенирна чиния изработена в памет на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, красиво оформена грамота, връчвана на бойците от Македоно-одринското опълчение, тъканият Манифест за обявяване на Първата световна война, знамето на варненската доброволческа чета , участвала в Сръбско-българската война.

Музейните специалисти участват в регионални и национални конференции, публикуват научни статии и съобщения. В миналото най-голямо значение имат изследванията на ст.н. с. Костадин Стоянов в областта на политическия живот, Веселин Василев, проучвал историята на техниката. Красимира Томова  проучва стопанското, културно развитие и общинското управление на Варна и региона от края на XIX в. до средата на XX в. Научните интереси на Елена Бъчварова се отнасят до културно-просветния живот, а изследванията на Кънчо Григоров са в областта на спорта, религията, архитектурата и етносите в гр. Варна.

Контакти:
Варна 9000
ул. "Осми ноември" № 3
Красимира Томова, уредник
тел.: 632 677