Етнографският музей е открит на 27 юли 1974 г. и е разположен във възрожденска къща от типа на така наречените "Симетрични къщи", строена около 1860 г. В него е показано богатото разнообразие в културата и бита на населението на Варненския край от втората половина на XIX и началото на XX в. Музейната експозиция е дело на архитект Камен Горанов, художник доц. Асен Стойчев, етнографи Мария Николова и Георги Вълков.

На първия етаж на музея са показани основните поминъци на населението – земеделие и животновъдство, пчеларство, риболов, лозарство и занаятите – бъчварство, медникарство, кожухарство и абаджийство (шивачи). В тема "земеделие" интересен експонат е старинният малък плуг "дьолмеджа", използван за оране на земята до началото на XX в. Показани са още съдове за съхраняване на  зърното, както и за приготвяне на хляб – чит, кухел, нощови (дървено корито), лопати за хляб. В експозицията на музея са представени и два трудови обичая, свързани със сеитбата и жътвата. Предметите свързани с животновъдството са съдове за обработка и съхраняване на мляко, като ведра и буталки, чашки, лъжици, копанки. Показани са и принадлежности на овчаря – ямурлук (връхна горна дреха), уля (кожена торба), гега (дълга пръчка с оформен край във вид на змия). Експозицията включва и пособия използвани за речен риболов и за ловене на риба в Черно море – сак (мрежена торба със заострено дъно), сляп кош, винтер (система от слепи кошове), различни видове мрежи, металически и стъклени шамандурки за поддържане мрежите на нивото на водата, игли за плетене на рибарски мрежи. От лозарството като поминък са показани мотика, косер (нож за рязане на лозовата пръчка и на узрялото грозде), различни по форма и размери кошници, дървени корита (шарапана, кораб, постав). Бъчварството е представено чрез различни видове брадвички за одялване на дървото, рендета, свредели за пробиване на отвори, пергели за очертаване дъната на бъчвите. Медникарският занаят включва експонати от комплекс инструменти (клещи, наковалня, духало, чукове), колекция от медникарски изделия от XVIII в. Абаджийството е представено с ножици, аршини, напръстници, ютии, гайтани за украса на дрехите. От кожухарският занаят са показани стъргалки за почистване на кожите, чатал за опъване и сушене на кожите, ножици, калъпи за калпаци. Тъкачеството е представено с дървени вретена и хурки, дарак (за разчепкване на вълната), чекръци, уреди за обработка на коноп и памук.

На втория етаж на музея са показани  народните носии, които дават представа за демографския облик на Варненския край. Облеклото на населението в селищата на Варненския край се отличава със своето голямо разнообразие поради сложните миграционни процеси, станали в първите десетилетия на и в края на XIX в. Експонирани са носии на всяка от основните етнографски групи от района – местно население и преселници от Тракия, Мала Азия и Македония. Представено е и обредно облекло за обичаите – Коледа, Петльовден, Лазаровден. Показани са и моменти от традиционна сватба: засевки, които се правят в четвъртъка преди сватбата и извеждане на булката от дома, шейната с дарове. На Нова година (Васильовден) в някои селища (с. Добрина, с. Чернево, с. Кипра и др.) изпълняват обичая "Камили", който е от типа на  маскарадните  игри. Народното изкуство в експозицията на музея е представено чрез украсата по облекла и тъкани, по медни и керамични съдове, дървени предмети, чрез произведенията на народното пластично изкуство – обредни хлябове за Бъдни вечер, Нова година, Великден, Гергьовден; сурвачки – клонка от дрян украсявана със сушени плодове и пуканки, вълна за Нова година. Накитите в музейната експозиция са поместени във витрини разграничени по видове: за украса на глава (прочелници, подбрадници, наушници, игли, обици), за врата – метални гердани, за ръцете – гривни, пръстени, за кръста – метални колани с пафти или пафти, прикрепени към тъкани колани. Експонирани  са и "домашни накити", направени от мъниста, пера и разноцветна вълна.

Духът и уредбата на богат градски дом от края на XIX и началото XX в. са съхранени на третия етаж на музея: показани са приемен салон, гостна, спалня и кухня, както и градско облекло – за визити и разходки, за балове и сватби, модни аксесоари. Отделено е място и на търговския живот на гр. Варна – чрез макет на търговска гемия, пишеща машина "AEG", копирна преса, търговска каса, класьор за писма и документи, сандъци за пренасяне на стоката. Декоративно пано-сграфито, дело на художника Асен Стойчев завършва експозицията на музея, като обобщава нейните основни теми. В Етнографския музей са работили и работят следните специалисти – етнолози, които са проучвали и проучват различни страни на  българската традиционна и градска култура: Мария Николова, Георги Вълков, Веска Стоянова, д-р Лидия Петров (зав. Отдел)а, Диана Тодорова, Светлозара Колева, Татяна Щерева. Те публикуват своите научни изследвания в специализирани български и чуждестранни сборници, списания, известия на научни институти. Със свои доклади и научни съобщения те участват в национални и международни конгреси, конференции, симпозиуми и др. Етногрофският музей съществува като отдел "Етнография" в Регионален исторически музей – Варна.

Контакти:
Варна 9000
ул. "Панагюрище" №22
Лидия Петрова, уредник
тел.: 052/ 630 588