Казват, че „Лучия ди Ламермур” е остаряла, а „Дон Паскуале” се е подмладил - и макар че с нас е точно обратното – и аз и изпълнителите на „Лучия ди Ламермур” сме побелели, на мен много ми се иска, заедно с „Дон Паскуале”, и ние да се подмладим. Аз поставям за трети път в творческата си биография „Дон Паскуале”, но сега правя един съвсем нов прочит, различен от досегашните ми постановки, много различен и от битуващата представа за този образ.

Музиката на Гаетано Доницети, макар и написана преди 250 години, е толкова ярка, че ме предизвиква да я съотнеса към съвременния човек и тази творческа задача се оказа много блазнеща. Разполагам действието не в XIX век, а в XXI век и днес историята се възражда във всичките й детайли.  Същевременно се разпознават всички типажи, произтичащи от комедия дел арте и опера буфо. Не липсват Панталоне, Доктор, Колумбина, Арлекин, имаме си дори нотариус, но всички те се изразяват със съвременни художествени средства.

Цялата музикална партитура е онагледена в сценичното действие. Всички 14 музикални номера са така разработени, че изкушават с бликащите си идеи за сценично превъплъщение. Тръгвам от тази благодарна предпоставка, за да изведа артистите на едно по-високо интерпретационно и техническо ниво, което залага наред с певческото майсторство, на сериозната театрална игра и възможността за импровизация. 

Солистичният състав от талантливи певци – Деян Вачков, Евгений Станимиров, Гео Чобанов (Дон Паскуале), Пламен Димитров и Свилен Николов (Доктор Малатеста), Ернесто (Арсений Арсов, Георги Султанов), Илина Михайлова и Ирина Жекова (Норина) - действително е звезден и аз вярвам, че всички те ще се справят блестящо с предизвикателните творчески задачи. Това, което непременно трябва да се каже, е че както солистите, така и хористите се явяват пълнокръвни участници в представлението, като при това непрекъснато разменят ролите си. От създатели на действието в един момент, те се оказват зрители на действието в някакъв следващ момент и в тази непрекъсната конфронтация и динамично преливане на едното в другото се пораждат условия за артистична надпревара.

Колегите приемат охотно моите идеи и ми е приятно да виждам как забавлявайки се, самите те стигат до интересни решения. Очевидно намерихме общ ключ към тази постановка, която изисква висока рефлексивност и концентрация, но тъкмо заради това предполага и голямо удовлетворение. Желанието ни е така да поднесем нашия „Дон Паскуале”, че публиката също да се забавлява и да го възприеме по възможно най-добрия начин.

Виолета Тончева