|
Колективна изложба на варненски художници в Галерия "Графит"
17.09 - 13.10.2014г., вернисаж - 17.09. (сряда) | 18:30
Венелин Иванов, Христина Цонкова, Венцеслав Антонов, Юлия Бузилова, Веселин Костадинов, Николай Недев, Лора Маринова, Анна Борисова, Мария Чакърова, Юлияна Хичева, Пламен Монев, Мария Казакова, Стоимен Стоилов, Диана Стоилова, Стойчо Никифоров, Венцеслав Марков
Връзките между поколенията са относителни, особено в сферата на съвременните визуални изкуства, защото творците все повече боравят със стилови похвати “прихванати” от различни орбити на изкуството.
Липсата на изобразителни канони, емблематични в религиозното изкуство на предходните епохи, сега дава възможност на идеите в постмодернизма, да се преструктурират в по-различна тематика, а на жанровете, да си взаимодействат в един интердисциплинарен и често наричан синтетичен визуален език. Смесването на различни медии, като техника, като инструментариум стана типично за изкуството от края на ХХ в. Естетически в него се избягва възможния стилистичен хаос, защото визуалното внушение на творбата се обединява с текстуалния й концепт. Тази дуалност има решаващо значение за идентификацията на артиста, който по този начин, словесно, може да избегне анонимността си. Самите похвати отнесени, към неконвенционалните и към класическите форми на изкуство, могат теоретично да премотивират артистичната “хамелeонщина” на постмодернизма.
На този фон, богатството от стилове характерно за изкуството на поколението художници, чиято творческа дейност е започнала в средата на 70-те години на ХХ в, е основополагащо в определянето естетическата същност на съвременното българско изкуство. Стилово това са автори, които преминаха през бързата трансформация от тематично-идейна ангажираност на соцреализма, към медиаторската същност на асоциативно-метафоричния език на изкуството от 80-те години. В съдържателен план, те пренасяха образите като цитати от едно в друго изобразително пространство, като композиционно превръщаха произведението в ребус. Целият заряд на чувства и на асоциативни препратки, от изображението към реалността и към литературата, предаваше на образите разнопосочни смисли и символика. Това, беше изтълкувано от критиката, като обръщане към традиционните ценности в изкуството за постигането на единството на форма и съдържание. Сега подобен метод на компилация, който се осъществява посредством новите електронни медии, се използва при визуализация на авторските идеи със станалия емблематичен похват на копи/пейст – т.е. отново визуален цитат, но без задължително в него артиста да търси, или намира еднозначен съдържателен контекст с оригинала. Артикулацията с готови визуални модули се тълкува като признак/знак на информационна адекватност спрямо непрекъснато обновяващото се информационно поле. В себе си то носи същите асоциативно-метафорични отпратки към различни времена с техните различни познания, постижения и послания.
В този смисъл проф. Стоимен Стоилов и Венцеслав Антонов, доайени от поколението художници развили асоциативно-метафоричният език, с неговите богати съдържателни пластове и емоционални внушения, бяха последвани от друг тип творци, като Пламен Монев, които предадоха на изкуството си, свежест на възприятието, фантазия и лекота. Други като Венелин Иванов, не отстъпиха от конвенционалните парадигми в изкуството, но в пластиката си постигнаха нови форми на изразяване. Условно, това бе световен процес в изкуството на границата на второто хилядолетие и той “отвори” вратите към оригиналния творчески език на следващите осем млади талантливи творци, сред които са Диана Стоилова, чието изкуство става все по-ценено в чужбина, и най-младите Николай Недков, Венцислав Марков, Мария Казакова и Христина Цонкова, за които отворените граници, означават и изкуство без граници.
Постмодернизмът се породи от невъзможността, да се избегне реализмът във всичките му проявления, както това се вижда в картините на Лора Маринова и на последващите я млади - Анна Борисова и Юлия Бузилова, поставили фокус върху живот, вдъхновение и творчество. Неосъщественото бягство от реализма, или безсилието на съвременната живопис, да се оттласне от експресионизма в неговия социално-протестен образ, се илюстрира в живописните платна с еволюцията на стила на Юлияна Хичева.
Една от най-характерните черти на изкуството, а също и на неговите функции е да преодолява границите, дори тематично, то да се развива в една точка на стоене, както е в интимното по внушението си изкуство на Мария Чакърова. Търсенето на нови измерения в скулптурите на Стойчо Никифоров e постигнато посредством майсторската трансформация на класическа красота на формите. Израз на ентусиазма на творческия дух при Веселин Костадинов е неговия траен похват на преобразуване на пластичните форми в символи.
Изложбата събира шестнадесет визуални артисти представящи различни тенденции в изкуството днес. Те са от различни поколения и са обединени от идеята, да направят в двете посоки своя перспективен избор – от утвърдените стойности в изкуството на едно поколение варненски художници, към смяната на статуквото и новаторството при младите. Много често, това което най-сигурно ги свързва е професионалният им ценз на художници и творческият им импулс за изява. И защото категориите в изкуството се установени от историците на изкуството, а не от художниците, този избор на осемте за “Следващите 8”е направен не като стилова приемственост, а като духовна – таланта до таланта в една последователност белязана с безкрайност.
Пламена Димитрова-Рачева, куратор на изложбата
|
|
|
