Съвременната музика в дискусии и премиери на Международния симпозиум на Музикалното „Варненско лято“

Последният ден на Научния симпозиум в рамките на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ 2019 - 29 юни, беше посветен на "Очарованието на съвременната музика". Модератор беше Лусиано Гонзалес Сармиенто, който изнесе и доклада „Емоцията в съвременната музика. Изпълнението: херменевтика, комуникация“. Сармиенто е пианист и музиколог, основава и ръководи в продължение на 5 години Педагогическия институт за изкуство в СЕК (Мадрид 1972-1977), където реализира обширна изследоватеска дейност в сферата на музикалното образование, музикотерапията и психологията. Автор на испанската версия на Método Orff (Orff-Schulwerk) (Ed. U.M.E. Madrid, 1969). Има множество публикации и статии в специализирани списания. Участва в конференции и преподава в голяма част от университетите и консерваториите в Испания. Лусиано Сармиенто дефинира съвременността и изпълнителя в контекста на времето и заключи: "Новата музика" окончателно придобива форма в началото на "новия ХХ век", като не оставя никого безразличен, нито композитора, нито изпълнителя, нито слушателя; някои, може би относително малцинство, са били развълнувани, а други шокирани. Времето отново е свидетел на феноменологичната еволюция на това колко субекти и обекти са се намесили в нейната метаморфоза, но няма съмнение, че и едните и другите е трябвало да приемат и понесат принципа на необходимостта пред принципа на удовлетворението, за да може да модифицират своите нагласи и поведение неумолимо приспособени към времето, което регулира тяхното съществуване: изпълнителят, непременно "разположен в гледната точка на създателя на музикалното произведение" не като "преводач", а като "пресътворител" на оригиналното произведение, на когото, както и на слушателя, съвременната музика предлага нова сфера от възможности, като opera aperta, превърната в "творба в движение", както Умберто Еко толкова ясно описва в "Удоволствието от съвременната музика", пробуждайки у слушателя нова музикална чувствителност, която усеща звука "не като независима единица, отделена от реалността, а като образ на самата реалност”.

Д-р Томас Марко погледна към Емоцията в съвременната музика през призмата на темата „Композиторът: сътворяване и предаване“. Томас Марко е музикален критик, бил е професор по композиция в Мадридската консерватория и професор по история на музиката в университета UNED, 11 години е в екипа на музикалната редакция на Испанското национално радио. Носител е на множество национални и международни награди за принос към културата. Той очерта различните гледни точки на композитори и изпълнители, наши съвременници: „Но ако композиторът и изпълнителят са носител на емоция, за мен е очевидно, че не го правят по един и същ начин. Тук се намесват и две много различни гледни точки: емоцията на самата музика и емоцията на нейните преносители, независимо дали създател или изпълнител. Като допълнение е необходимо да се определи дали това, което се предава, е емоцията, независимо дали е необходимо или не тази емоция да се изживее и изпита предварително. Моето общуване с някои изпълнители ме доведе до заключението, че към темата може да се пристъпи от диаметрално противоположни позиции. Да вземем случая с двама испански певци с международен авторитет като Монсерат Кабайе и Алфредо Краус. Няколко пъти съм чувал Кабайе да казва, че ако тя не е развълнувана от изпълнението, не може да развълнува и публиката. Краус категорично отхвърля тази позиция и твърди, че неговото задължение е да постави в услуга на изпълнението цялата си техника и всичките си знания, така че слушателят да се развълнува. Той настоява, че слушателят е този който трябва да се развълнува, а не той, защото собствената му емоция може да навреди на изпълнението и посланието да не достигне до слушателя.“ Томас Марко обърна специално внимание на съвременната структура на музикалните произведения и мястото на времето: „В съвременната музика времевото изразяване на звука е всичко и това, което композиторът, когато се занимава с материали и 

структури, наистина трябва да вземе предвид, е как да се справи с времевия елемент по отношение на звука. Това прави музикалното творение толкова вълнуващо в настоящия момент и ето защо най-добрите творби могат да предизвикат голям емоционален заряд. Факт е, че управлението на музикалното време завършва със създаването на своеобразно пространство. Това е бъдещият проблем на нашата музика.“

Проф. д. изк. Кристина Япова от БАН, уважаван изследовател на творчеството на Добри Христов, изнесе доклад на тема „Бароковият музикален афект и неговите исторически трансформации през следващите векове“, в който подчерта, че „Музикалният барок е епоха, през която се създава обща основа за две, оформили се по-късно и решително противопоставили се едно на друго направления в знанието за музиката. За разлика от Средновековието с неговата основна идея, че гласът на пеещия човек е израз на самия негов живот, ХVІІ век подвежда музикалния израз под знака на чувствата. Основният въпрос е как музиката изразява чувства, а отговорът на този век е – опосредствано, като ги представя, като създава образ за тях. На музикалните теоретици се пада ролята да известят, че в самосъзнанието на епохата са настъпили такива промени, които са довели до обособяването на нов дял в цялото на музиката. Между двата, господстващи дотогава – musica theorica и musica practica – застава  musica poetica.“ Тя разгледа трактати от 16 век насам, свързани с темата, като посочи приноса на имена като Николай Листений, Йоахим Бурмайстер, К. Ф. Е. Бах, Йохан Матезон, Жан-Жак Русо, Едуард Ханслик, Херман Кречмар и Арнолд Шеринг.

Дневната музикална програма в последния ден на Симпозиума изобилстваше със световни премиери – 4 творби на съвременни композитори ще прозвучат за пръв път във Варна: Густаво Диаз-Херез (1970) - Metaludio (Book IV) I. Eigengrau (2019), Давид дел Пуерто (1964) -  Preludio nervoso (2017), Хосе Луис Турина (1952) - Preludio de Lindaraja (2017) със солист Луис Гонзалез Лядо, пиано. Световна премиера имаше и произведението на българския композитор Георги Арнаудов  “Червените свитъци" - тиха музика за пиано и недоловим полъх от въздух“  със солист Анжела Тодорова, пиано.

ММФ „Варненско лято“ е първият български фестивал, основан е през 1926 г. Член е на Европейската асоциация на фестивалите, носител на лейбъла на ЕФФЕ („Европа за фестивалите, фестивалите за Европа“) за 2019-2020 и лауреат на ЕФФЕ за наградите на ЕФФЕ 2019-2020. 

ММФ „Варненско лято“ 2019 се организира от Община Варна в партньорство с Министерството на културата и НУИ „Добри Христов“ и със съдействието на Градска художествена галерия, Регионалния исторически музей – Варна, зала Аула на Икономически университет – Варна  и Фестивалния и конгресен център. Фестивалът се реализира с подкрепата на Италианския културен институт и Посолството на Италия, Посолството на Испания и Институт Сервантес, Полския  културен институт, Посолството на Австрия, Посолството на САЩ , Посолството на Холандия. Фестивалът подкрепят „Солвей Соди“, „Кока-Кола България“, „А1“, „Фрапорт“, Пежо - Франс Ауто,  KLM, AGBU, Grand Mall, клуб „Ментол“, пиво „Гларус“, винарна и хотелски комплекс „Шато де Берже“, хотелите „Капитол“, „Черно море“, „Модус“  и “Плаза”, Делта Планет Мол. Медийни партньори на фестивала са БНТ, РТВЦ Варна, БНР, Радио Варна, ТВ1, Площад Славейков, БГ радио, Moreto.net, NovaVarna.net и Ти си Варна.