Община Варна - култура и изкуство
Раздел:
Текст:
Културни институти


Държавен куклен театър - Варна

ул. Драгоман 4

През 1951 г. отдел „Просвета и култура” при Градския народен съвет – Варна, замисля да създаде театър за най-малките. Започват преговори с известния кукловод, сценограф и режисьор Георги Сараванов (1920 - 2000), поставил основите на марионетния театър в Пловдив (1948 г.), да основе куклен театър. Сараванов се отзовава и пристига във Варна, заедно със съпругата си Йорданка Ковачева - Сараванова. 

През август 1952 г. в стария салон на театър “Варненска комуна” се играе кукленият спектакъл “Патенцето” от Нина Гернет. Междувременно първият актьорски състав се разпада и Сараванов търси изпълнители между възпитаниците на Музикалното училище в града. Нели Джеджева – Михова, Петя Мандаджийска, Недка Николова – Пинтева, Роза Бозаджиева. С прохождането на новия театър са свързани и имената на Борис Желев, Вяра Михайлова – Попова, Настя Михайлова. Йорданка Сараванова ги обучава в кукловодството.

На 27 декември 1953 г. идва и първата премиера в новия салон – “Златната рибка” по Ал. С. Пушкин. В броя си от 29 декември в. „Сталинско знаме” под заглавие „Нова културна придобивка за гр. Сталин” оповестява откриването на кукления театър. В тази сграда той просъществува повече от 30 години.

Георги Сараванов работи във Варненския куклен театър шест сезона, като създава редица спектакли по български и руски народни приказки, както и приказки от световната класика: “Двете мечета”, “Златната рибка”, “Пепеляшка”, “Халата и златната ябълка”, “Дяволската воденица”, “Аленото цвете”, “Вълшебната лампа на Аладин”, ”Момичето с бисерните сълзи”, “Жива вода”, „Иван - селският син”, „Ненагледна красота” и други.

От 1958 до 1968 г. директор е Михаил Матеев – ерудиран литератор, владеещ няколко чужди езика. С новия етап в развитието на театъра се свързват имената на сценографа арх. Иван Цонев и режисьора Павел Александров, на актьорите Августина Боева, Димитричка Цонева, Веселин Дионисиев, Антон Кутиков, Константин Коцев, Стефан Войков, Ганчо Раев, Димитър Попов, на Димитър Богданов, дърводелец и конструктор, Неда Попова, ръководител

Идването на Йордан Тодоров като директор и художествен ръководител на варненския куклен театър от 1968 до 1991 година е свързано с нов етап на професионално и творческо израстване на всички звена в театъра. Залата и сцената, които той заварва, се нуждаят от основен ремонт и обзавеждане. Като начало се подобрява осветлението, отоплението и сценичната техника. Залата става по-уютна, а отвън има малък вътрешен двор, в подземието се обзавежда клуб.

Преосмисля се репертоарът на театъра. Свой почерк внасят режисьорът Злати Златев и художникът Николай Изварин. Техните спектакли „Златка златното момиче” от Й. Тодоров, „Веселите петлета” от Атанас Мочуров (златен медал от „Златният делфин`70”), „Славеят и розата” по Оскар Уайлд (награда „Варна” за 1972) показват модерно театрално мислене и откриват нови посоки. Николина Георгиева реализира първия спектакъл за възрастни на варненската куклена сцена - „Миниатюри”, сценография Н. Изварин. Тези спектакли получават престижни награди. „Миниатюри” са аплодирани на фестивали и турнета в Полша, Алжир, Куба, Унгария, Франция, Чехословакия, Швейцария, Индия, СССР...

Трупата постепенно се разширява и обновява с възпитаници на ВИТИЗ „Кр. Сарафов”: София Ненова, Елена Владова, Александър Ткачов, в следващите години: Димитър Серафимов, Митко Йорданов, Димитър Жеков, Тодор Димитров, Цветана Нешкова, Константин Боянов, Иван Петров, Мария Антонова, Георги Коцев, Йоланта Райкова, Венелин Кьосев, Рада Абрашева, Кръстю Лафазанов, Сашо Александров, Диана Стайкова, Живко Жеков, Нелли Хаджиева и други.

Йордан Тодоров залага на съвременната българска драматургия. През 1970 г. става инициатор на фестивал на куклените театри, който от 1972 г. се превръща в международен – “Златният делфин”. Театърът привлича вниманието на изтъкнати български писатели като Валери Петров, Йордан Радичков, Борис Априлов, Рада Москова, Иван Остриков, Максим Асенов, Атанас Мочуров, Димитър Точев, Панчо Панчев, Чавдар Шинов, Станислав Стратиев, Веселина Цанкова, Христо Бойчев, Иван Голев, Любомир Пеевски към проблематиката на куклено-театралното изкуство за деца и възрастни.

Всеки нов сезон обогатява репертоарния афиш със запомнящи се и високо оценени заглавия като „Страната Прави каквото щеш” от Р. Москова, реж. Злати Златев, сценография Л. Цакев (награда за “Най-добър детски спектакъл” на ІІ национален преглед на българските куклени театри`73), „Дама Пика” по А. С. Пушкин, реж. Злати Златев, сценография арх. Иван Цонев (награда „Варна” за 1974), „Златната птица” от М. Асенов, реж. Злати Златев, сценография арх. Иван Цонев (награди от „Златният делфин`75” и награда „Варна” за 1975).     Продължават гастролите на театъра, като едно от най-значимите участия е в културната програма на ЕКСПО-75 в Монреал, Канада, с „Карнавал на животните” на Николина Георгиева. Изнесени са 130 представления, посетени от 30 000 зрители.

Към колективните и индивидуални творчески награди се прибавят отличия като: Почетен медал на Комитета за младежта и спорта при Министерския Съвет за изключителни заслуги на театъра в работата с младежта и децата (1974); две поредни години – Наградата за изкуство на ЦК на ДКМС, Комитета за култура и МНП (1975, 1976) и Ордена „Червено знаме на труда” послучай 25-годишнината от основаването на театъра и за принос в развитието на българската култура (1977).

В последвалите години на варненската сцена активно работи режисьорът Славчо Маленов. Той поставя във Варна „Вълшебникът от Оз” по Л. Фр. Баум, сценография Майя Кузова, „Чими” от Б. Априлов, сценография арх. Иван Цонев, „Пътешествие без куфар” от Ст. Стратиев, сценография Л. Цакев, „Бубу” от Д. Точев, сценография Майя Кузова, и други..

Трупата на варненския куклен театър се променя и обновява непрекъснато. Запомнящи се образи създават Маргарита Шишкова, Александър Павлов, Мария Боянова, Елена Минчева, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Стоянка Димова, Таня Жекова, Емилия Петкова, Дарин Петков, Николай Проданов, Венета Недева, Венцислава Асенова, Камен Асенов и други.

В афиша на театъра се появяват имената на Кирякос Аргиропулос, Рада Абрашева, Венелин Кьосев. След „Любов, любов” по Декамерон (реж. Злати Златев, сценография арх. Иван Цонев), двата спектакъла на Рада Абрашева „Както казват французите” от Хр. Д. Бойчев (сценография Майя Петрова) и „Кабаре” от Л. Пеевски (сценография Майя Кузова) остават сред най-силните заглавия в репертоара за възрастни на театъра. А „Звездичко” на Венелин Кьосев е поредният емблематичен спектакъл, аплодиран в редица европейски страни, СССР, Япония.

Повратен момент в историята на театъра в нова сграда. За целта е адаптирана бившата адвентистка църква на ул. „Драгоман” № 4. За първите зрители се играе представлението „Карнавал на животните” на проф. Николина Георгиева по музика на Сен-Санс...

От 1991 до 2006 г. директор и режисьор на варненския куклен театър е Злати Златев. Сред най-успешните постановки от този период са  „Джуджето Дългоноско” по В. Хауф и „Пепеляшка” по Ш. Перо, поставени от Джанан Каба, сценография Свила Величкова; „Кучето, което не знаеше да лае” по Дж. Родари, „Слънчогледчето” от Ким Мешков и „Косе Босе” от Р. Москова, реж. Злати Златев, сценография Коста Ортодоксов; „Приказка за рибаря и рибката” от А. С. Пушкин, реж. В. Левченко, сценография Р. Бурдман, „Снежанка и седемте джуджета” по Братя Грим, реж. Иван Райков, сценография Свила Величкова, „Птиците” по Аристофан, реж. К. Аргиропулос, сценография Петя Стойкова, „Бяла приказка” по Валери Петров, постановка проф. Атанас Илков, сценография Майя Петрова, „Мери Попинз” по Памела Травърз, реж. Росица Миновска, сценография Свила Величкова, „Светлосиният Петър” от Урбан Гюла, реж. Петър Пашов, сценография Силва Бъчварова, „Меко казано” от Валери Петров, реж. Георги Михалков, сценография Стоян Радев, авторския спектакъл на актьорите Вера Стойкова, Диана Цолевска, Живко Жеков и Галин Гинев „Фолклорни фантазии”...

От 2006 г. директор на театъра е дългогодишната актриса Вера Стойкова. Първостепенна задача на новото ръководство е основният ремонт на театъра в съответствие с европейските изисквания за подобна културна институция. Репертоарът се гради върху класически и съвременни заглавия за деца, забавни и авангардни представления за възрастни, както и образователни спектакли за ученици. В новосъздаденото Арт студио към театъра се подготвят представления за деца („Знайко Многознайко”, „Янек и Ханка”, „Котаракът в чизми”) и спектаклите за възрастни “Пещерата и сенките” и „Моцарт и Салиери”. Възстановява се традицията да се представят спектакли за възрастни: „Пещерата и сенките” (идея, сценография и визии Сашо Анастасов, постановка Вера Стойкова), получава награда “Варна” (2007), "Двама са малко - трима са много" се играе по време на "Панаира на куклите" – София, в VІ Международен фестивал на визуалните изкуства "Август в изкуството" и ХІV МКФ "Златният делфин" – Варна.  На голям зрителски интерес се радва кукленото шоу „Някои особености на... кукления театър”, постановка Вера Стойкова.
   
През лятото на 2007, 2008, 2009 г. повече от 350 деца и младежи на възраст от 5 до 25 години се включват в Работилницата за театрални кукли. Сред тях – групи от СОУ за деца с нарушено зрение „Д-р Иван Шишманов”, Дом „Гаврош”, Центъра за психично здраве. Разпределени в ателиета, групите работят в продължение на пет дни в Музея на куклите. Запознават се с историята и видовете театрални кукли; с тяхната конструкция и функции. Под ръководството на актьори от театъра самостоятелно проектират несложни театрални кукли, правят първите си крачки в кукловоденето.

От месец април 2008 г. Куклен театър – Варна, е база на новоучреденото сдружение с нестопанска цел "Асоциация за куклотерапия". Сдружението си поставя за цел популяризирането и реализирането на идеята за използване на куклата по време на лечебно-възпитателния процес като посредник между лекуващ (обучаващ) и лекуван (обучаван); сътрудничество с Международната асоциация "Кукли и терапия" и с други подобни организации.

Куклен театър – Варна, подпомага дейността на Центъра за психично здраве, по-конкретно на театралното студио към метадоновата програма. Младежите там подготвят свои куклени спектакли, като част от куклите и декора изработват сами, а други – истински, професионални кукли, им предоставя театърът. Актьори и специалисти от екипа често са в Центъра – консултират, помагат в изработването на куклите, в репетиционния процес. Театърът безвъзмездно предоставя своята сцена и сценична техника за представянето на техни спектакли пред варненски домове за деца, лишени от родителски грижи.

Контакти:
ул. "Драгоман" №4
Вера Стойкова – Директор на Фестивала
тел 052/ 607 841 тел.
Факс. 052 607 842
e-mail: vstoikova@vnpuppet.com


  Официален сайт

Created and Powered by Stalker Project - Studio IDA