Община Варна - култура и изкуство
Раздел:
Текст:
Паметници


Паметни знаци на Васил Левски

Единият е паметна плоча на фасадата на къщата на ул. "Александър Малинов" № 5, а другият – каменен обем с барелеф на Васил Левски във варненския квартал "Левски" 


Освен паметника на Васил Левски, изграден през 1912 г. в Алеята на Възраждането, във Варна има още два паметни знака, посветени на Апостола на свободата. Единият е паметна плоча на фасадата на къщата на ул. „Александър Малинов” № 5, а другият – каменен обем с барелеф на Васил Левски във варненския квартал „Левски”. 

Паметната плоча на ул. „Александър Малинов” № 5 е изработена от бял врачански камък с размери 0, 40 м/0, 60 м и е свързана с едно от посещенията на Левски във Варна. Информацията за това тайнствено посещение станало известно на варненци след публикуването на „Спомени за Левски”, в които краеведът калоферец Никола Начов описва спомените на младия калоферски търговец Иван Атанасов Фетваджиев. Той разказва как един майски ден Донка – сестричето на неговия комшия Иван Генков Мархолев – куриер и гавазин на руския консул Найден Геров в Пловдив – го повикало у тях. Там, на двора, под вишнята били насядали няколко души негови съграждани – Никола Делистоянов, Христо Брадинов и доктор Димитър Николич – бъдещи членове на калоферския революционен комитет. Между тях имало и един непознат млад мъж. „Преди да седна, разказва Фетваджиев, Иван ме попита, не познаваш ли момъка. Отговорих му, че и аз се мъча, ама не мога. Тогава момъкът вдигна глава и ми каза: „Не помниш ли когато се запознахме миналата година във Варна в Провадъоловата фабрика?” Едвам тогаз се сетих, че пред мен стои Левски.”
От тази случайно казана фраза, която е можела и да не бъде казана и записана, научаваме за едно посещение на Апостола във Варна. Твърде е възможно поради тайните правила на   комитетската дейност, Левски да е идвал и друг път, без това да стане известно някому, освен на неговите потайни домакини. Възможно е никога да не научим, но и малкото, което знаем е достатъчно, за да разберем, че варненци са били включени в невидимата комитетска мрежа, подготвяща България за бунт и за борба.

Фабриката, която Апостола споменава, принадлежала на варненеца Никола Провадалиев, родом от Преслав и се намирала на ул. „Лозарска”, сега „Александър Малинов”. Тя се състояла от спиртно отделение, помещение за собственика и работниците и дълбока каменна изба. Влизало се през ул. „Лозарска”, изходът се намирал откъм дерето на съседната улица „Харчова”. Срещата във фабриката станала през декември 1868 г. и без съмнение била организирана от нейния собственик. Най-вероятно потайният гост да е влязъл през изхода на спиртоварната, а срещата да се е състояла в помещението на собственика. Възможно е освен стопанина и работещия там Иван Фетваджиев да е имало и други посветени.

Едно любопитно продължение на срещата на Левски в Калофер с Иван Фетваджиев срещаме в спомените на калофереца Никола Начов. Още докато траяла срещата в двора под вишнята, гостите научили, че властите са надушили следите на Апостола и обикалят да го търсят. Фетваджиев, който си приличал доста с Левски, му дал таскерето си, натоварил го на талигата си и двамата отпътували за Казанлък, където Апостола се настанил в хана на баба Гана също от Калофер. В края на юни 1869 г. Апостола пристигнал в Сопот, турците обаче го усетили, подгонили го и почти го настигнали, но той успял да избяга, оставяйки палтото си в ръцете им. Преследвачите открили в палтото комитетски книжа, но намерили също така и тескерето на Иван Фетваджиев, когото заловили и без бавене хвърлили в Пловдивския затвор. Какво обаче, било учудването на Фетваджиев, когато няколко дни по-късно му извикали, че има свиждане. Той излязъл на двора и там със смайване разпознал в своите посетители Левски и Мархолев, които, преоблечени като почтени търговци, смирено му поднесли поздрави от познати и му дали симид и грозде.
Двадесет и пет години по-късно дерето по ул. „Харчова” се превърнало в благоустроена улица, а наследниците на Никола Провадалиев изградили триетажна къща на мястото на фабриката. През 1913 г. признателните варненци от Комитет „Българско Възраждане” открили в Алеята на Възраждането паметник на Апостола. А сто години след загадъчната среща на Апостола с няколкото варненци, през 1968 г. по предложение на отдел „Култура” при ГНС – Варна, на фасадата на къщата, издигната на мястото на спиртоварницата на ул. „Александър Малинов” № 5 – тогава ул. „Карл Либкнехт” – поставили паметна плоча с гравиран на нея текст с главни букви: „На това място, в старата фабрика на Н. Провадалиев пребивава през декември 1868 г. апостолът на свободата – Васил Левски”. Плочата е изработена по проект на арх. Камен Горанов и изпълнена от каменоделеца Колю Брациклийски. Текстът е декориран с релефно лъвче  в началото и стилизирана маслинена клонка в края. За съжаление размерът на плочата не е съобразен с ширината на колоната, която е с пет сантиметра по-тясна, освен това запетайките в текста са с пет повече, тирето пред името също е излишно. Доста неподходящо е оформена и околната среда на плочата, с което нейната историческа стойност намалява, а внушението за важността на събитието се губи.

През есента на 1986 г. варненският Окръжен съвет за изкуство и култура направил писменно предложение на общинските съветници да се направи паметен знак по случай задаващата се 150-годишнина на Левски. С пълно единодушие съветниците приели решение за изграждането на архитектурен паметен знак, който да бъде поставен на подходящо място в  квартал „Васил Левски”. Със заповед на кмета на града Богдан Караденчев проектирането и изпълнението на паметния обем възложили на архитект Атанас Иванов от Проектантска организация–Варна, който проектирал каменен правоъгълен паралелепипед с височина 1, 60 м. 93 Проектирал и барелеф на Апостола върху лицевата част на обема, който възложил за изпълнение на варненския скулптор Радослав Радев. В началото на 1987 г. скулпторът моделирал от глина баралефа, отлял гипсовия калъп и в началото на март го отнесъл в бронзолеярницата на бай Владо във Виница. Заедно с арх. Иванов монтирали бронзовото изображение върху камъка, тържественото откриване на паметния знак се състояло на 18 юни 1987 г. в присъствието на кмета, много общинари, военнослужащи, ученици и граждани.





Created and Powered by Stalker Project - Studio IDA