Община Варна - култура и изкуство
Раздел:
Текст:
Библиотеки, музеи, галерии


Аладжа манастир

9000 Варна, Природен парк "Златни пясъци"

Aладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през периода на Второто българско царство  XIII-XIV век. Разположен сред красива гориста местност на 14 километра северно от Варна, той отрано привлича интереса на изследователи и посетители. Истинското християнско име на манастира не е известно. Названието "аладжа" е от персийско-арабски произход и означава "пъстър, шарен". Вероятно то се дължи на запазените до днес стенописи от параклиса. В края на ХІХ век Карел Шкорпил записва едно предание, според което манастирът се е наричал "Свети Спас". Името произлиза от Христос - Спасител. За първи път в литературата името му се споменава през 1832 година в книгата на руския писател Виктор Тепляков "Писма от България". Началото на системни проучвания е поставено в края на XIX век от родоначалниците на българската археология - братята Карел и Херман Шкорпил.

През 1912 г. с решение на Комисията по старините при Министерство на народното просвещение Аладжа манастир е обявен за народна старина, а по-късно през 1957 година - по предложение на Националния институт за паметници на културата – за паметник на културата от национално значение.

Аладжа манастир е сред малкото скални обители в българските земи, в който отчетливо се различават основните помещения на общежитийния манастир - манастирски храм, параклис, църква за заупокойни молитви, гробница, кухня, трапезария, монашески килии и стопански помещения. Те са разположени на две равнища във висока почти 40 метра варовикова скала. В най-западната част, на първо равнище, непосредствено до стълбището за посетители, е разположена манастирската църква. Подобно на други православни църкви от Средновековието и тази е била украсена със стенописи, но  днес са запазени само отделни фрагменти, които с труд се разчитат по стените.

Малко повече информация за стенописната украса  дават бележките на Карел Шкорпил и едно запазено акварелно копие на  художника Милен Сакъзов от началото на ХХ век. Централно място в олтара е заемало изображението на Богородица. От копието на Милен Сакъзов се вижда, че тя седи на висок трон, а в скута върху дясната си ръка придържа Младенеца. В пода на църквата е изсечена каменна стълба, която през тесен ходник  води към останалите помещения на първо равнище.

От края на стълбата започва тесен коридор. В северната му стена са запазени шест монашески килии, които са били отделени една от друга и от коридора с дървени прегради. В стените се забелязват неголеми ниши. Там са били поставяни икони или други вещи на монасите. В края на коридора се влиза в обширно помещение с неправилна форма. В западната половина е била кухнята (магерницата), а в източната - трапезарията. Трапезарията е едно от важните помещения на всеки манастир. Тя носи в себе си определена символика, чието начало може да се търси в "Тайната вечеря" и общите трапези на ранните християни.

Източно от трапезарията по къса рампа се стига до малко помещение, от което липсва по-голямата част. Оцелялата полукръгла абсида на източната стена, ориентацията изток-запад и близостта с разположената отдолу гробница подсказва, че това е малка гробищна църква. Църквата е имала още една - комуникативна функция. В нейния под е  била закрепена  вита дървена стълба, която през коминообразен отвор е водела към параклиса на втория етаж.

Гробницатана манастира е разположена в най-ниската част на първото равнище. Тя е имала само два гроба. Върху входната площадка са издълбани още три гроба от по-късно време. В единия от тях е открит сребърен пръстен-печат от ХVIII век. Вторият етаж на скалния манастир представлява само една естествена скална ниша, в източния край на която е разположен манастирският параклис.

Витата дървена стълба между двете равнища е рухнала вероятно при някакво срутване през късното Средновековие и благодарение на това в параклиса  са съхранени част от оригиналните средновековни стенописи. Най-добро е състоянието на композицията върху тавана, която представя един от основните сюжети в християнството - Възнесение Христово. Стилът в изписването на отделните фигури, цветовата гама и орнаментацията дават основание стенописите от параклиса да бъдат отнесени към ХIII - ХIV век, което със сигурност определя периода на разцвет на монашеската обител.

На около 800 метра в северозападна посока в гъстата растителност е скрита още една група пещери, разположени на три равнища. Братя Шкорпил са ги нарекли "Катакомбите" по аналогия с най-ранните култови средища на първите християни. Най-добре запазено тук е второто равнище. То се състои от едно голямо помещение с неизяснено предназначение и до него по-малко с пет гробни камери. На западната стена на голямото и на източната на по-малкото личат два врязани кръста от раннохристиянската епоха.(IV-VI в.) Датировката им се прецизира от  буквите "алфа" и "омега", издълбани от двете страни на кръстовете. Смисълът им е: "Аз" (Христос) съм "алфата" и "омегата", аз съм първият и последният, началото и краят.”-  символика, характерна за периода на IV-VI век. Намерените фрагменти от керамика, монети на император Юстиниан I Велики (527 - 565 г.), частите от една металическа кадилница и др. дават основание да се предположи, че Катакомбите са били обитавани през раннохристиянската епоха от IV-VI в.

От същия период са и разположените източно от Аладжа манастир останки от голяма базилика, малко укрепление и няколко селища. Изследователите допускат, че Катакомбите, базиликата, укреплението, селищата и пещерните помещения на Аладжа манастир са един от ранните християнски центрове по Черноморието от IV - VI век. За тях се споменава във византийските хроники от времето на император Константин VII Багренородни (913 - 959 година).

След падането на България под османско владичество в края на ХIV век Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към XVII-XVIII век е бил изоставен. Местното християнско население обаче продължава да почита и посещава това свята място и през годините на робството, за което свидетелства откритият в криптата сребърен пръстен-печат от ХVIII век.

За контакти:
9000 Варна
Природен парк "Златни пясъци"
За контакти:
Валери Кинов, уредник
тел. 052/ 355 460, 052/ 681 012
e-mail: kinov_aladja@yahoo.com





Created and Powered by Stalker Project - Studio IDA