Кафе с претенция


"КАФЕ С ПРЕТЕНЦИЯ"

Комедия от Георги Марков

Постановка: Иван Урумов

Сценография и костюми: Нина Пашова

Музика: Дони - Добрин Векилов
 

С участието на: Иван Радоев, Моньо Монев, Юлиан Вергов

Гастрол на театър "Българска армия"

„КАФЕ С ПРЕТЕНЦИЯ" не е първоначалното заглавие на Георги Марков.

За пръв път комедията е отпечатана през 1965 година в издание на Комитета за култура като „Ние котараците" – заглавие, под което е и първата постановка на пиесата в театър „Трудов фронт", с актьора Юрий Яковлев. За съжаление, същата година театърът затваря и до премиера така и не се стига. През 1966 година в сп. „Театрална библиотека", пиесата на Георги Марков е публикувана вече със заглавието „КАФЕ С ПРЕТЕНЦИЯ".

Интересно е, че дори тази безобидна комедия, обрисуваща една провалена „свалка" на трима типични представители на градската бохема от периода на 60-те години в София, предизвиква много коментари и противоречиви оценки. Някои съвременници на епохата, виждат себе си в образите на героите, за които емблематичните по онова време заведения – кафето на „Кристал", „Прага", „Астория" ... са не само места за срещи, а и сцена за лична изява пред дамите от градския елит.

Други се припознават в обсъжданите от тях персонажи... В крайна сметка немалка част от „критиката" гръмко протестира срещу публикуването на пиесата. Въпреки това в следващите години „КАФЕ С ПРЕТЕНЦИЯ" се играе в Габрово, както и на сцената на Хасковския театър, където режисьор е Еди Шварц, а ролите се изпълняват от Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев.

Комичният сюжет на „КАФЕ С ПРЕТЕНЦИЯ" ни пренася в София през 1966г. в апартамента на Милчо (Юлиан Вергов) – 43 годишен, началник на рекламно бюро.

Намираме го там заедно с „авера му" – 43 годишния Милко (Иван Радоев). Тече трескава подготовка в очакване на две дами, заговорени случайно през деня, на кафе по „Раковска" ... Напътствията на доста по-опитния в свалките Милчо почти вдъхват кураж на Милко, който макар и архитект е довел кариерата си до заветната длъжност „завеждащ техническата документация на службата", а по отношение на жените е крайно неопитен. В кулминацията на подготовката, в апартамента пристига, неканен и третият им приятел – 43 годишният Минко (Моню Монев), научен сътрудник по старобългарски. Неговото съкровено желание е да избяга от „семейния уют", в чиито окови скоро е попаднал и да пийне с приятелите. Тази вечер и нейната неочаквана развръзка пораждат куп нелепи и смешни ситуации. Една, на пръв поглед, непретенциозна среща, напомпана с много претенция.

Партньори и приятели